1. Какво е виното за Вас?
То е моето призвание, съдба и любов. То е претворената в неповторими багри, аромати и вкусове слънчева енергия. На практика, виното е нещото, което свързва енергията на хората, които го правят с тази на хората, които го пият.
2. Разкажете ни по-подробно за Вашата професия?
Официално професия енолог у нас не съществува. Хората, които професионално се занимават с вино, имат диплома за инженер-технолог. Но има разлика между технолога и енолога. Технологът изпълнява вече създадените технологии, докато енологът е човек, който разбира от лозарство, от винарство и създава технологиите за производството на вино. Натрупването на знания по лозарство, каквито са необходими за хората, управляващи производството във винарните, отглеждащи собствени лозя, неизбежно води до превръщането на инженер- технолозите в енолози.
3. Какви са вашите ангажименти като управител и главен енолог във винарната? Как минава един Ваш работен ден в момента?
Моята работа е целогодишна. Започва в лозята, продължава с производството на вината и контрол на тяхното развитие, цялостната организация във фирмата, търговията, мениджмънта и финансите. Трудно да се каже кога точно е започва и кога – свършва. Лозята изискват непрекъснати грижи. Такива се полагат постоянно и за вината, в зависимост от сорта, потенциала и предназначението им. Едни отлежават в дъбови бъчви , други в резервоари. След като достигнат желаното развитие се бутилират. И тогава се предлагат на пазара, който непрекъснато се следи от търговския ни отдел.
4. Имате ли предпочитания към определени сортове грозде?
Работил съм и продължаваме да правим добри и харесвани вина от най- известните световни сортове- Chardonnay, Viognier, Sauvignon Blanc, Cabernet Sauvignon, Cabernet Franc, Merlot, Syrah, etc. Имам обаче огромно пристрастие към българските сортове. Те са тези, които придават на България идентичност като винопроизводител. Рубин, Мавруд и Мелник55 са трите уникални сорта, които имат всички качества да бъдат лицето на българското винарство пред света. Българските винари доказаха, че могат да правят от тях впечатляващи вина, заслужили международно признание.
5. Какви са особеностите на региона „Долината на Струма“ и по-специално - масивите на Меди Вали?
Долината на Струма е специфичен и сякаш затворен географски район. Планини ограждат долината от три страни. А от юг, по течението на реката, навлиза топлият въздух от Бяло море. Това определя преходно- средиземноморския климат на долината. Именно в най-южната й част се отглеждат неповторимите български сортове Широка Мелнишка лоза и Мелник 55. Меди Вали е в най-северната част на Долината на Струма. Разликата от Юга е осезаема. Специалната за масивите на избата особеност е надморската височина от 550 метра, близостта на планината, преходно-континенталния климат (характерен с мека зима и сухо лято), слънцегреенето, високите дневни температури и хладните нощи. Те са особено подходящи за белите сортове. Тук има и едно постоянно въздушно течение, което предпазва лозята от болести. Почвите за отцедливи, слабо кисели и ерозирали, алувиално-ливадни, но интересното е, че в тях има дребни карбонатни отломки, които действат като естествен дренаж и допринасят за минералните нотки в белите ни вина. Теренът при червените е малко по-различен, но също добър. Всички тези сложни предпоставки са „виновни“ за това да се запазят плодовите аромати на гроздето, които не прегарят, както биха прегорели в един типично южен климат.
6. Смятате ли че професията „лозаро-винар“ има бъдеще? Има ли нужда от такива специалисти и ще намерят ли те реализация във винарски район „Долината на река Струма“ ? Задавам този въпрос, защото няколко години в училището ни приема по тази професия се осъществява трудно.
Разбира се, че има. Винарството е световно престижен отрасъл. У нас също. Долината на Струма изживява истински Ренесанс в лозарството и винарството. Легендите от вековете за вината на траките, са възродени в създаващите се непрекъснато нови лозя и винарски изби. Те имат нужда от подготвени хора, които да се посветят на лозата и виното. Но за да се създаде интерес към тази професия трябва да има изградена ясна държавна политика и отрасълът да стане приоритетен. Трудът на земеделеца да бъде уважаван повече. Трябва младите да бъдат убедени, че със земеделие могат да получават добри доходи. Професионални умения се изграждат в специализираните училища и университети. Но преди това младите хора трябва да бъдат възпитани в любов към земята, лозата и виното. А това не е ли работа и на училището?
7. В нашия край почти всяко семейство отглежда малко лозе и произвежда вино за собствена консумация. Какъв съвет бихте дали на тези производители?
Дали защото се прави привидно лесно или защото е производство с хилядолетни традиции, но българинът силно вярва, че има умението да прави вино. Гордост е да наточиш вино от бъчвата си и да се похвалиш пред приятелите. Марката “домашно” е еталон за предпочитание във всички традиционни родни производства. То ще бъде винаги обичано, но никога не е достатъчно добро, защото са нужни много познания. Както един винар не би могъл да бъде лекар или адвокат по съвместителство, така и никой не би могъл да направи елитни вина без необходимите познания и условия за това. В съвременното винопроизводство са нужни много умения. Виното е интелектуален продукт. Производството на добри вина е контролиран процес с високоразвити технологии, започващи с избирането на подходящия терен за съответния сорт лоза и завършващи ако щете с правилната температура на консумация на виното.
8. Мислите ли, че с участие в подобни проекти като „Зелени умения за социално земеделие“ ЗПГ може да променим отношението на младите хора към земеделската работа и да създаде траен интерес към нея? И не само това – да ги мотивира за учене, да намали агресията сред тях и да ги подготви за бъдеще?
Разбира се. Точно такива проекти възпитават младите хора в любов към земята и нейните плодове. Те развиват умения и най-малкото – информират за професиите в конкретната област ( Аз ви запознах с длъжностните характеристики на работниците в нашия отрасъл, нали?). Първата стъпка за успех във всяка една професия е да бъде изградено не само положително, но преди всичко специално отношение към нея. Докосвайки се повече до гроздето и виното учениците ще разберат по-добре ползите от естествените храни.
9. Как виждате нашето бъдещо партньорство? Какво могат да научат учениците при вас?
Уважавам любознателните хора и съм отворен за тях. Преподавал съм на ученици от ЗПГ, преди много години, за основите на дегустацията и представянето на вина. Учениците могат да научат много за гроздето и виното! Особено когато се въведе дуалното обучение, което би трябвало да бъде отворено към повече практически знания и да се провежда в реална работна среда, а не само в училището на теория.
10. И накрая, какви съвети бихте дали на любителите на виното / като имаме предвид че то съдържа алкохол/ Питам, полезна ли е консумацията на вино?
Полезно е, но не трябва да се злоупотребява. Трябва да има култура на пиене. Това означава да се пие за удоволствие, а не за напиване. Второто се постига лесно с алкохолни напитки. Алкохолът бързо преминава в кръвта и чрез нея достига до всички клетки на организма в т.ч. и в мозъчните. Виното е напитка, удоволствието от което е да се пие с храна, бавно, на малки глътки, за да се усетят в максимална степен неговите вкусови и ароматни качества. Винената култура включва умението да се съчетава виното с подходяща храна. То подобрява храносмилането. Бързото пиене на „екс“ е вредно и е чисто похабяване на виното!
Умереното пиене на вино (до 1-2 чаши дневно, в зависимост от организма) е полезно. Все пак всичко зависи от съдържанието в организма на ензима алкохолдехидрогеназа, отговорен за разграждането ва алкохола.
Г-н Стоев, благодарим за споделеното!
Няма коментари:
Публикуване на коментар